В Пловдив, България, на 25 март 2026 година, емблематичното пространство на „НеМузей“ стана домакин на събитие, което постави нов стандарт на взаимодействие между институции и граждани. Националният структурен диалог, организиран като част от проекта Youth Placemaking Balkans и координиран от сдружение „БГ Бъди активен“, събра на една маса 40 активни младежи, представители на ОП “Младежки център – Пловдив” и водещи експерти.

Вместо традиционните формални срещи, събитието заложи на иновативна методология, която превръща младите хора от пасивни наблюдатели в активни съавтори на градското пространство.

Медийната грамотност като щит за гражданското участие

Диалогът започна с ключова сесия на журналиста Гена Трайкова, фокусирана върху критичното възприемане на информацията в съвременните „виртуални платформи за взаимодействие“.

Икономика на вниманието: Трайкова подчерта, че в дигиталната ера вниманието е основен ресурс, който често е обект на манипулация.

Критично игнориране: Участниците усвоиха умения за разпознаване на фалшиви новини и проверка на източниците.

Гражданско овластяване: Основното послание бе, че медийната грамотност е фундаментална форма на гражданско участие, позволяваща формирането на независима позиция.

Диагноза на системата: Криза на доверието и PR за подобряване на публичния образ

Сърцевината на структурния диалог бе модерирана дискусия, която извади на повърхността сериозните бариери пред младежката ангажираност в Пловдив. Участниците открито споделиха своя опит, разкривайки дълбока криза на доверието към институциите.

Срещу „Токенизма“: Младежите изразиха загриженост, че често са използвани за имиджово позициониране или PR инструмент, за да изглеждат институциите модерни, без реално гласът им да има тежест при вземането на решения.

Дефицит на обратна връзка: Беше посочена липсата на отчетност след консултации – проблем, който води до „дигитално отчуждение“ и демотивация сред младите хора.

Остаряло мислене: Дискусията подчерта пропастта между младежите и администрацията, породена от пренебрежително отношение и липса на институционален капацитет за водене на реален диалог.

Пътната карта: „Фигитални“ решения за Пловдив

Финалът на структурния диалог предложи конкретна пътна карта за трансформиране на градското управление чрез съчетаване на физическото присъствие с дигиталните иновации (т.нар. „фигитални“ решения).

Платформа „Фитнес за идеи“: Предложение за виртуална творческа среда, в която младежите проектират градското пространство в реално време, използвайки дизайн инструменти с елементи на игра.

Гражданска наука (Citizen Science): Използване на технологии за събиране на данни (например за качеството на въздуха), които да служат като неоспорими доказателства при застъпничеството за промени.

„Триъгълник на сътрудничеството“: Модел за системна реформа, включващ официално партньорство между общината, НПО сектора и младежките общности на всеки етап от градското планиране.

Мандат за обратна връзка: Въвеждане на задължителни механизми, чрез които властите да информират участниците за крайните резултати и предприетите действия след всяка консултация.

Чрез този структурен диалог младите хора в Пловдив заявиха ясно, че са готови да поемат отговорност за своя град, не само като ползватели, но и като негови стопани.