Време за действие: Младите хора поемат лидерството в квартала и преобразяват пространствата

02.05.2025

През последните няколко месеца 500 участници, от 6 държави, на Балканите (България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Северна Македония и Гърция) бяха поканени да изследват и преосмислят обществените пространства в своите населени места. Чрез поредица от уъркшопи, посещения на терен и обучения по приобщаващ дизайн, дейностите имаха за цел да насърчат гражданското участие, да дадат глас на младите хора и да разкрият местните предизвикателства и възможности.

Проектиране на промяната: „Плейсмейкинг“, воден от младежи и съобразен с местните нужди

В зависимост от специфичния контекст, всяка държава бе домакин на събития, адаптирани към местните ресурси и социална среда. Участниците бяха разнородни – студенти и ученици, младежи от отдалечени райони, млади хора с интелектуални затруднения и млади жени.

Работните срещи следваха обща методология, включваща:

  • Въвеждащи сесии по плейсмейкинг (създаване и подобряване на публични пространства);
  • Дейности по партисипативен (съучастен) дизайн;
  • Колективно генериране на идеи за подобрения на избрани места.

 

В много от случаите дискусиите бяха последвани от изготвяне на конкретни предложения, като бе осигурена творческа фасилитация и възможност за финансиране на разработените решения. В процеса се включиха и местни заинтересовани страни – общини, училища и неправителствени организации.

Една визия, много гласове: Младежки плейсмейкинг в шест държави

Въпреки различната среда, всички държави споделяха обща цел: да дадат на младите хора инструментите да оформят пространствата, които обитават, и да изградят по-приобщаващо и ангажирано общество.

В България: Младежи от Враца, Хасково и Пловдив генерираха приложими и нискобюджетни идеи за своите общности (младежки центрове, жилищни райони), фокусирани върху физическата рекреация и социализацията.

В Румъния: Студенти от Сучава предложиха съживяване на неизползвани пространства с акцент върху озеленяването, гражданското участие, спорта и личностното развитие.

В Сърбия: Въпреки че политическите вълнения ограничиха участието, в Белград се проведоха обучения с местни младежи. Министерства и здравни институции бяха запознати с концепцията за плейсмейкинг и целите на проекта.

В Хърватия: Уъркшопи в Загреб, Трогир и Осиек (включващи млади жени и хора с увреждания) разгледаха темите за достъпността и това как обществените места могат да станат по-удобни за младите.

В Северна Македония: Студенти от Скопие идентифицираха места за подобрение и разработиха планове за намеса чрез активна младежка ангажираност.

В Гърция: Дискусиите в Солун и Атина се фокусираха върху градското неравенство и „феминисткия урбанизъм“, свързвайки наблюденията на младите жени с реалните предизвикателства в градската среда.

Резултати и бъдеще

Проектът доказа, че независимо от опита или политическия контекст, младите хора имат силно желание да участват в оформянето на заобикалящата ги среда. Инициативата успешно насърчи креативността и сътрудничеството, оставяйки след себе си както готови проекти, така и чувство за значимост у участниците.

За повечето от тях това беше първи сблъсък с понятието плейсмейкинг. Някои от разработените планове ще бъдат реализирани на практика, по време на следващия етап на проекта.

Инициативата „Youth Placemaking Balkans“, стартирана от сдружение „BG Бъди активен“ и подкрепена от партньори от Балканите, е движение за подобряване на младежкото предприемачество и активното гражданство. Чрез създаването на приобщаващи пространства „от младежи за младежи“, проектът полага основите на едно по-справедливо гражданско общество.

Свържете се с нас, за да разберете как можете да допринесете за проекта или да се включите в нашите дейности.

Заедно овластяваме младите и трансформираме обществените пространства!

„Млади плейсмейкъри за Балканите“ (Youth Placemaking Balkans) е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито ЦРЧР.