На 12 февруари 2026 година, община Гьорче Петров се превърна в пространство за смислен диалог, в което млади хора и представители на институциите се събраха, за да обсъдят и оформят бъдещето на обществените пространства в Северна Македония. Националният младежки структуриран диалог, реализиран от Sport Social Solutions в рамките на инициативата Youth Placemaking Balkans, събра 30 участници в съвместна и ориентирана към бъдещето дискусия, относно младежкото участие и градското развитие.

Събитието обедини младежки представители, членове на Местния младежки съвет и представители на общинската администрация, като създаде рядка и ценна възможност за пряк обмен. Още от самото начало атмосферата беше открита и приобщаваща, като насърчаваше участниците да споделят своите преживявания, идеи и притеснения в среда, в която гласът на младите хора не само се чуваше, но се приемаше и ценеше.

От диалог към решения

В центъра на дискусията стоеше основният въпрос: как младите хора могат да имат по-съществена роля в планирането и развитието на градските пространства?

Чрез фасилитирани сесии и работа в групи участниците разгледаха текущите предизвикателства, свързани с младежкото участие в градското планиране. Много от тях изтъкнаха ограничените възможности за това, младите хора да бъдат включени в процесите на вземане на решения, както и липсата на достъпни, приобщаващи и подходящи за младежи обществени пространства. Необходимостта от по-активно сътрудничество между общините и младежките организации, също, се открои като ключов проблем.

Въпреки идентифицирането на проблемите, диалогът беше насочен и към търсене на решения. Участниците работиха заедно, за да анализират местните нужди и да предложат конкретни действия, включително създаване на национална мрежа за младежко създаване на пространства, подобряване на механизмите за консултации и разработване на практически инструменти за включване на младежката гледна точка в политиките за градско планиране.

Пространство за реален обмен

Един от най-въздействащите моменти на събитието, беше директното взаимодействие между младите хора и представителите на институциите. Чрез кръгли маси и съвместни работни сесии, младите участници имаха възможност да представят своите идеи и да участват в конструктивни разговори с представители на общината.

Този обмен спомогна да се преодолее дистанцията между институциите и младите хора. Насърчи взаимното разбиране и отвори нови възможности за сътрудничество. Както сподели един от участниците:

„Този диалог ни даде реална възможност да изразим как виждаме нашия град и какво трябва да се промени. За първи път имах усещането, че нашите идеи за обществените пространства наистина се чуват от хората, които вземат решения.“

Представителите на общината също разпознаха стойността на този обмен, като подчертаха значението на мнението на младите хора при формирането на бъдещи политики:

„Когато чуваме директно младите хора, по-добре разбираме техните нужди. Техните предложения са практични и ценни и трябва да създадем по-силни механизми, за да ги включваме в нашите процеси на планиране.“

Изграждане на национална мрежа за младежко създаване на пространства

Освен дискусиите, диалогът отбеляза важна стъпка към създаването на национална мрежа за младежко създаване на пространства. Присъстващите на събитието  идентифицираха основните заинтересовани страни, очертаха ключовите участници и обсъдиха как да се засили сътрудничеството между младежките организации, местните съвети и публичните институции.

Бяха очертани конкретни следващи стъпки, включително:

• организиране на редовни диалози между младите хора и общините
• разработване на политически препоръки за включване на младите хора в градското планиране
• създаване на канали за комуникация за непрекъснато сътрудничество

Тези действия имат за цел да гарантират, че идеите генерирани по време на диалога, ще продължат да се развиват и ще доведат до реално и дългосрочно въздействие и промяна.

Преодоляване на бариери и създаване на възможности

По време на дискусиите бяха идентифицирани важни предизвикателства. Част от участниците споделиха, че в началото им е било трудно да изразяват идеите си пред представители на институциите, а други изтъкнаха нуждата от по-приобщаващи форми на участие извън груповата работа.

Чрез методи за фасилитиране като разчупващи леда активности, разказване на истории и работа в смесени групи, тези бариери постепенно бяха преодолени, което позволи на всички участници да се включат активно в диалога.

Стъпка към устойчива промяна

Успехът на събитието се откроява не само чрез постигнатите резултати, но и чрез високата ангажираност на участниците — всички (100%) посочват, че са имали възможност да участват активно, а 90% оценяват диалога като успешен.

По-важното е, че диалогът постави основа за устойчиво сътрудничество. Идеите и препоръките, генерирани по време на събитието, се споделят със съответните заинтересовани страни, а участниците продължават да поддържат връзка чрез текущи проектни дейности, менторство и бъдещи инициативи на обмен и сътрудничество.

Чрез обединяването на млади хора и представители на институциите националният структуриран диалог доказа, че приобщаващото вземане на решения е не само възможно, но и необходимо. Той показа, че при дадена възможност за участие, младите хора могат да допринасят съществено за изграждането на по-отворени, динамични и устойчиви общности.