Какъв е потенциалът на публични пространства в България, за да станат по-привлекателни за младите хора? Как трябва да изглежда публичното място, за да отговаря на нуждите на младежите? Заедно обсъдихме различните нужди и потребности с 32-ма младежи по време на проведени фокус групи във Варна, Казанлък и Пловдив, през месеците август-септември 2024. За разлика от проучванията и статистиката, фокус група дава възможност директно да попитаме младите за тяхното участие в младежките пространства. По време на фокус групи се включиха и неактивни младежи, които досега не бяха имали възможност да участват в инициативи в публични пространства.
Как възприемате ролята си в публичните пространства във вашата общност/град?
1 от 3 младежи във фокус групите счита, че обществените пространства не са безопасно място и се притеснява да излиза в опасни зони или вечерно време. Основното предизвикателство за такива младежи е липса/ограничено улично осветление в тези зони на града, както и липса на поддръжка за такива пространства. Подобни мнения най-често се срещат при момичета. Половина от участниците се чувстват комфортно и в безопасност на обществените места, особено тези които живеят в центъра на града.
Всички запитани отговарят, че използват обществените места главно за разходка и развлечения. Един от проблемите, които участниците отбелязаха, е натовареността на обществени пространства с коли (движение, паркиране и т.н.), което съществено намалява възможностите за младежите. В обобщителния етап, повечето участници изказаха мнение, че се чувстват обнадеждени относно начините, по които гласът им може да бъде чут.
Какви са основните предизвикателства за вас при достъпа и използването на обществени пространства?
На първо място участниците идентифицираха неравния достъп – голяма част от тях споделиха, че в околност на техните домове липсва подобна инфраструктура. Основната такава, е съсредоточена в централните части на града, като живеещите в по-отдалечените квартали нямат лесен достъп до нея. На второ място, на много от местата им липсва поддръжка – има голямо замърсяване, или неподдържани съществуващи пространства, липса на достатъчно места за съвместни дейности и т.н.
Като едно от най-сериозните предизвикателства, участниците маркират липсата на чисто младежки пространства. В повечето случаи, местата са създадени за смесени групи с различни интереси и нужди, което прави пространствата неизползваеми за всички. Пространствата трябва да имат повече насоченост за младите, за да отговарят на техните нужди и да ги привличат (да се създават мултифункционални пространства за различните групи общности – за майки с деца, за възрастни хора, за скейтбордисти и т.н.)
Искате ли да промените нещо в обществените пространства във вашата общност/град?
Всички участници са на мнение, че не само институциите, но и самите общности трябва да поддържат тези пространства. Общо е мнението, че има недостиг на обществени пространства със свободен достъп за спорт и събития, съвместни дейности и т.н. Основните предложения, които участниците споделиха, включват следните идеи:
Фокус групите бяха проведени паралелно във всички партньорски страни – България, Румъния, Хърватия, Северна Македония, Гърция и Сърбия, като националните координатори събраха предложенията и идеите на младите хора. В рамките на следващите седмици резултатите ще бъдат разгледани и включени в проучване на нуждите на младите в Балканския регион. Тези резултати ще помогнат планирането на практични интервенции по метода местоправене (placemaking).
Иницииран от BG Бъди активен и подкрепен от партньорски организации от пет балкански държави, проектът е насочен към младите хора, за да подобри младежкото предприемачество и активното гражданство в демократичните процеси, като да им предостави съответните граждански умения чрез създаване на приобщаващи и ангажиращи пространства за и от млади хора.
„Млади плейсмейкъри за Балканите“ (Youth Placemaking Balkans) е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито ЦРЧР.